през задния прозорец
на колата на моя приятел виждам трафо-
"пост мортем" беше израз, от който ме побиваха тръп-
килията, в която чичо ми лежа беше мрач-
на това момиче посветих твърде много време,
твърде много нерви, твърде
спри се, успокой се,
спри на едно място,
задръж една мисъл,
повтарям си
тялото ми стои неподвижно,
а умът ми бяга.
Не съм привърженик на "лайковете", за това ще оставя своето "харесване" тук. :) Поредното изненадващо (в смисъл "как по дяволите му хрумват") творение. Впечатлена отново :)
ReplyDelete