Friday 22 June 2012

Еволюция на любовта


Някога, много отдавна, аз и ти сме вдишвали въздух през хриле и сме издишвали през мехурчета. Имали сме ципи между пръстите, перки на меките гръбнаци и малки сърца, които са биели едно за друго.
Плували сме в някой океан, между подводните хищници, и сме бягали от техните челюсти... И сме чакали.
Крили сме се от големия взрив под камъни и между водорасли. И сме чакали.
Изплували сме на брега, за да умрем стотици пъти и да се родим наново. И сме чакали.
Еволюирали сме и сме пропълзяли между скалите. И сме чакали.
Съблякли сме люспите и сме проходили... И сме чакали.
Да паднат скапаните ципи по ръцете ни.
За да сложиш пръстите си между моите.

7 comments:

  1. Много ми хареса. Хубаво пишеш.

    ReplyDelete
  2. Пробвайте пак, г-н Трендафилов.
    Ето Ви един добър пример, от който да се учите на благозвучие: http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9744&Level=1

    ReplyDelete
  3. Много полезна публикация, открих я в Google, когато търсех неща за клинария и останах приятно изненадан! Поздравления и успех с развитието на блога! Ще се радваме, ако разгледате и нашият проект, за повече кликнете на тази препратка

    ReplyDelete