Monday, 2 November 2015

Търсенето

Когато ме правеше нещастен
бях толкова несравнимо
щастлив -

нищо не беше
повече от прелюдия към теб;
Нищо не ухаеше на себе си, не
изглеждаше като себе си, дори
храната имаше вкус на теб,

и как облизвах пръсти,
тъжно, чакащ
да се появиш отнякъде
и ти така и не изникваше.
Като криеница,
траеща години.

Понякога
така ми липсва
да ми липсваш.

1 comment:

  1. Може би тук се вижда малко сърдечност- и чувства.

    ReplyDelete