Некрологът

Не искам да знаеш колко тежи,
колко е страшно и колко боли,
когато сърцето разрежат на две,
половината вземат, а другата - не.


Прочетох го на некролог. Единственият, открояващ се от останалите на страницата. Единственият с усмихната снимка.

Преди мислех, че некролозите са безсмислени. Поредната черна станция, която ти припомня, че в живота скръбта е ако не толкова, то вероятно повече от щастието. Мисъл, която пари дори най-циничните. И все пак кой иска да започва дните си с чаша кафе и новина за мъртви деца на пътя? Или на всеки ъгъл да вижда черно-бели снимки на лицата на починалите?

Но ето, че съм гледал само едната страна на монетата, макар и да е била тази за "лодкаря". Всъщност имаме много какво да научим от некролозите.

Една голяма страница. Двадесет некролога. Само един се откроява. Само един е подписан с толкова тъжни думи. Този на "усмихнатия човек".



Искам един ден да напишат най-тъжната поема за мен.

Затова не мисля да спра да се усмихвам.

Резултати от земетресението

Днес заснехме шокиращите поражения от земетресението в София (с епицентър Перник).

5,8 по скалата на Рихтер създадоха явни поражения на нашия бизнес център.

Хората все още са в потрес.

22 май 2012 - ден, който няма да бъде забравен.

Ето и трагичния клип:

http://vbox7.com/play:3ee97bf4bb


Линк за youtube (ако не отваряте vbox7): http://www.youtube.com/watch?v=U1PBCHYIMSg


Благодарности на Вико.

Planet of the Rapes Official Trailer

След еони съществуване...
   ...хилядолетия чакане...
      ...години нетърпение...

Planet of the Rapes най-сетне залива световното кино...
...осеменявайки го...
...завинаги.

Ето първия тийзър трейлър,
приятно гледане.

Една българска мистЪрия

Една любопитна история от миналото лято. Стояхме на ъгъла на два централни булеварда и си пускахме бъзици с компанията. Беше от онези моменти, когато сте излезнали от клуб и не знаете накъде да потеглите. Моменти по 40 минути.

По едно време откъснах вниманието си от лафа и погледнах към светофара до нас. Там, на червеното, чакаха две красиви блондинки в такси. Оптимистът в мен ме накара да се загледам продължително, за да получа поглед-отговор. Едно дребно удоволствие, което не коства никому повече от 2 секунди очи в очи.

Получих погледа.

Прозореца се свали бавно. Дали защото се развълнувах или просто заради трошките, които карат „За едно евро“, стъклото наистина падна доста бавно. Отвътре – красиви, остри черти, дълга руса коса. Аз съм страстен привърженик на брюнетките, но това, че предпочитам да намеря десет лева на улицата, не означава, че няма да се наведа за 5. Заглеждането си е заглеждане и то не цапа.

Красивото лице ефирно се завъртя към мен и впери очи в моите. В този момент, сякаш гръм падна от ясно небе, а аз бях единствения електропроводник в полето. Не, не беше любовта на живота ми. Беше мъж.

Някои от вас вероятно знаят шокиращото чувство, когато си мислиш, че гледаш нормално порно, но разбереш, че тайландката всъщност е добре маскирано лейдибойче. Онзи момент, когато прашките бъдат свалени, а под тях се разкрива азиатска пишчица. Предателство е думата, драги ми. Предателство и отвращение – горчив бленд от спонтанна омраза към обратните, траверсите и теб самия, задето си се подвел. Точно това изпитах и онази вечер на ъгъла. И под „точно“, разбирай „десет пъти по-зле“.

Ето една моя конфронтация с траверсите, която остана в главата ми. Късото, което даде ток за червената ми лампичка. Вече имах повод да не ги харесвам. По българската логика, имам право и да ги псувам – вързал съм си гащите, ако ме питат защо.

Но нека се върнем на историите. Някой накара ли ме да погледна в колата онази вечер? Да си търся его-бустера в очите на непозната, очевидно висока мацка? И някой карал ли ме е да гледам порно с азиатки, без да чета заглавието докрая?

Остава един въпрос – какво е това, което ми дава право да мразя публично и демонстративно някакъв тип хора, само защото по своя вина съм видял нещо от тях, което не ми харесва? „Травеститите са извратени!“. Не сме ли всички? И ти имаш фантазии и фетиши, просто нямаш смелостта да си ги признаеш и още повече – да ги поискаш. Защо трябва смелостта на един, макар и нелицеприятна за мен, да бъде наградена с ругатни, бой и анатема?

И да си дойдем на думата, защото всички знаем, че бия натам – с какво ви е виновен новият Мистър България? Бърз пример - Оскар де ла Оя, един от най-великите боксьори на нашето време, гръмна със снимки по фишнет чорапогащник. Еди Изард, един от най-забавните съвременни комици, изнася шоутата си на високи токчета – както ходи и по улиците. Техните нации обичат своите талантливи, успяли травестити. Защо нашата не може?

И не казвам, че да си Мистър е нещо повече от това да се здрависаш с к*ра на Евгени Минчев и да изглеждаш добре на снимки след това. Не казвам, че е умение, талант или нещо, за което трябва да те почитат. Просто искам да бъдем честни към пича.

Имаме човек, избран за най-представителния мъж на България и проклет да съм, ако не изглежда по-добре от повечето си предшественици. Мъж, който се е обличал като жена, но при въпросите на медиите дали това е вярно, той доказва, че не дрехите определят мъжеството му. Казва: „да, вярно е“. Не мога да не уважавам това.

И не спират да се сипят статуси, които жалват Левски, който се обръща в гроба, задето е умрял за тази България. Не спират да се пишат обидни думи по повод Мистъра и всички като него. Травестити, турци, обратни, евреи – всичките под ножа, нали така?

Всичко това е очаквано, предполагам. Така се развиват нещата в едно стадо.

И не се ядосвам, че сме стадо – приел съм манталитета ни отдавна. Не ме е яд и че са наранили чувствата на някой си безсмислен манекен, екс-компаньон по поличка. Яд ме е, че за пореден път доказахме нещо, което пък избирах да не приема. Омразата е единствената емоция, която успява да сплоти българите. 

Ако Левски ще се обръща в гроба за нещо, няма по-добър материал от това.

Epic trailer.wma

Не е тайна, че колекционирам миди. Също така не е тайна, че едно време имах много голям пробив в Холивуд. Нещата не свършиха толкова добре, колкото очаквах и все още не разбирам защо.

Това е трейлърът, който направих. Трейлър на един страхотен филм, който за жалост Стивън Спилбърг не одобри.

Те ми казаха, че е... "твърде нестандартен", аз им казах: "именно". Те казаха: "Охрана!".

И все пак мисля, че заслужава да види бял свят.

П.С. Сложил съм титри за ретардите.

This summer...
...something big is about to happen...
...and faith...
...lies...
...in the hands...
...of a squid!
*Squid speaking*
-No squid, get out of there, it's gonna blow!
*Squid speaking harshly*

This...
...Summer...
...Hold your hat...
...because you...
...are gonna be...
...farted at!

25th of may...
...fuck you!

Няколко литра удобство

Забелязвали ли сте, че рибата плува в кръг?
Обикаля в перфектно начертана траектория, на безопасна дистанция от стените на аквариума.

Иска се време да свикне с кръга. Да усъвършенства техниката на безкрайното въртене. Иска се много блъскане с глава в стъклото. Много главоболия.

Но рано или късно, рибата се примирява. Духът се сломява и намира покой. Авантюризмът загива, а съмнението, че може би има живот отвъд стъклото, остава на заден план.

Остава само удобството.

Започва ли да звучи, сякаш отивам нанякъде с това?

Тук обикновено свалям картите. Метафората вече е ясна и дори тези от последния ред знаят, че не говоря за риби, а за други същества със също толкова глупав поглед. Да, тук идва любимият ми момент - посланието е предадено и сега остава просто да нахуля човешкия род. Да ви кажа нещо за нашия аквариум - този от удобство. От мечти, надежди, представи, очаквания и вяра. Най-вече за това, колко сме глупави, че не го виждаме - че не си блъскаме главата в стъклото му, докато не го разбием.

Но има един проблем. Пиша тази публикация за двадесети път и в деветнадесет от тях казах това. Може би това е причината да не съм го публикувал досега.

Ще бъде лицемерно от моя страна да ви кажа тези неща. Да пропагандирам идеята за бунтарство - за разбиване на границите, които сте си изградили, за да спите спокойно нощем. За захвърляне на идеята, че ще отидете в рая, че ще станете известни, че всички ви харесват, че нещата ще бъдат ОК.


Рибите в аквариума са безмозъчни, но има причина да плуват в кръг. Да стоят на безопасна дистанция от стъклото. Изборът е елементарен и както те, така и ние го правим непрестанно в живота си.

Да плуваш в удобство, знаейки, че то не е истината... или да си удряш главата в аквариума, докато не стигнеш до нея. Да живееш в малкото вода, която имаш или да се задушиш в целия въздух на света.


И колкото и да искам да завърша с поанта, този път само вие можете да напишете поуката от историята.

Без кърви

"Последните станаха първи, а първите паднаха в кърви"

Това е моята песничка за лека нощ. Тя стене в главата ми като предупредителна сирена. И както всяка сирена, от предупредителното послание успяваш да уловиш единствено зловещия звук. Този, от който те побиват тръпки, но не знаеш защо.

Но това е животът, нали? И сега следва да напиша какъв е, защото това също е животът. А води към Б. Твърд, от едната до другата стена. Истински. Очакван, колкото логичен. Започваш нещо и трябва да го продължиш. Правиш заявка и не спираш да я оправдаваш. Непрестанна борба да бъдеш отпред, отгоре. Да оцелееш в свирепия свят, който сам си създал. Да, логично е, но не спира да ме впечатлява.

Да си първи е лесно. Ако си добър и вложиш капка старание, ще бъдеш. И ще го направиш с грация, с финес, с лекота, за която останалите биха си продали душата. Но цаката, пиперчето, "the proper McCoy", е не в това да бъдеш или да останеш първи, а да запазиш лекотата. Не можеш да бъдеш втори и да я усещаш. Не става така, няма какво да ти обяснявам. Веднъж там - няма връщане назад. Вече трябва да си първи. А това "трябва" създава напъна, който ти осигурява второто място. Главоблъсканица е, наистина.

И сега разбирам защо във времената на flirt4e.com, хората си пишеха коментара: "nApr3d i n4gor3 pi4!". Знаели са какво да си пожелават, очевидно. Или просто им е прозвучало яко. При всички случаи им завиждам с какво лекомислие говорят за "напред" и "нагоре" в едно изречение...

Животът е напън. Създадеш ли си очаквания, си обречен да не ги оправдаеш и да умреш опитвайки се. Или пък да поумнееш, без да умираш, но това е висш пилотаж. И поуката, лесният път, е да знаеш, че всяко нещо, за което си дадеш сметка ще бъде напън.

Затова недей да мислиш. Просто прави това, което обичаш и можеш и не си давай сметка за това, как се получава. Чиста работа... без кърви.