Monday 2 November 2015

Търсенето

Когато ме правеше нещастен
бях толкова несравнимо
щастлив -

нищо не беше
повече от прелюдия към теб;
Нищо не ухаеше на себе си, не
изглеждаше като себе си, дори
храната имаше вкус на теб,

и как облизвах пръсти,
тъжно, чакащ
да се появиш отнякъде
и ти така и не изникваше.
Като криеница,
траеща години.

Понякога
така ми липсва
да ми липсваш.

3 comments:

  1. Може би тук се вижда малко сърдечност- и чувства.

    ReplyDelete
    Replies
    1. А аз виждам толкова много чувства тук... най-вероятно защото преживявам в собствената си реалност това, за което автора пише...

      Delete
  2. "Нищо не беше повече от прелюдия към теб" ... Папи, това ако се е родило в твоя ум, значи имаш един от най-красивите и сложни умове, в които съм имала удоволствието да надникна! Като те видях за първи път в Кекса си казах :този е такъв олигофрен, че има нещо много съмнително 🤣 И така попаднах тука. Шапка ти свалям и за клипа на Дара. Разликата между предишните й клипове и този е от земята до небето!

    ReplyDelete