Редовете на града

Обичам Катя
пише на стената
с която всеки ден се разминавам.
И се питам
дали все още е така?
Къде е ръката,
рисувала със спрея -
гали ли Катя за лека нощ
или се люлее, когато небрежно
подминава надписа
като стар познат.

Стените са осеяни с признания,
дърветата - издялкани с клетви:
градът е разхвърляно писмо
на влюбен тийнейджър,
и ние се разхождаме по редовете му,
вечно търсещи
нещо повече от надпис.