Когато ме е нямало

Когато ме е нямаломе чакаш пред входа
с колеблива усмивка
и понякога твоята усмивка се слива
с моята усмивка,
а понякога твоята усмивка се слива
с моята уста.
И ти ме поглеждаш,
сякаш няма нищо по-трагично
от две усти,
съединени така неравномерно,
и ме питаш с очи
какво е станало,
докато ме е нямало;
и понякога, ще те излъжа
и ще се усмихна,
но днес,
днес съм твърде изморен
и ще бъда честен:
още те обичам, скъпа,
но понякога просто го забравям.