Thursday, 23 April 2015

Между нея и вятъра

Всяка сутрин чувам вятъра
но тази сутрин
се заслушах.
Всяка сутрин слушам Нея,
но тя все казва,
че не я чувам.

Вятърът вие, свисти, ръмжи,
а тя плаче, крещи и хрипти.
Вятърът хвърля клони, табели
по земята,
Тя - ножове, вилици и чинии
по мен.
Вятърът не се успокоява с думи.
И тя не се успокоява с думи.

Но вятъра
не мога да прегърна.

No comments:

Post a Comment