През моя прозорец са двете момченца
играят в белия сняг.
Облечени леко по голи коленца
подават си топка с крак.
Едното обаче студът го прекърши
сега то лежи на легло,
приятеля негов седи на килима -
разказва навън как било.
Но зимата мина и не е студено
а още го няма навън.
Тъй малкото тяло, до смърт уморено
внезапно потънало в сън.
През моя прозорец момченце играе
подава си топка в стена.
Но даже оттука го виждам - то знае,
че губи на всяка игра.
No comments:
Post a Comment