-На една пейка. С теб сме седнали един до друг. Целуваме се като тинейджъри.
-Не сме ли тинейджъри?
-Вече не.
-В ума ти, имах предвид.
-А... Да. Такива сме.
-Щастлив ли си?
-Какво разбираш под щастлив?
-Нуждаеш ли се от нещо друго в този момент?
-Ясно. Значи съм щастлив.
-Затвори си очите отново.
-Добре...
-Къде си?
-Лежа на леглото ти. Мисля си как си най-красивото момиче, което съм виждал.
-Тогава защо изглеждаш тъжен?
-Знам, че се нуждая да те изоставя.
-Ще го направиш ли?
-Не знам, нека си затворя очите и ще ти кажа.
-Е? Какво виждаш?
-На площадката пред блока ти сме. Една жена пред нас се опитва да паркира колата си и ни вижда.
-Ние какво правим?
-Аз ти казвам, че не мога да бъда с теб. Ти плачеш.
-А жената?
-Тя ми прави знак. Показва ми да те прегърна. Мисля, че не знае, че плачеш заради мен.
-Какво правиш ти?
-Прегръщам те и все пак.
-И?
-Отново сме заедно. Ти още не можеш да се успокоиш... и плачеш. Обичаш ме твърде много, за да спреш.
-Аз знам ли, че ти си ме приел обратно само от съжаление?
-Да. Така мисля. Но нямаш волята да кажеш не. Точно толкова силно ме обичаш.
-Тъжно е.
-Кое?
-Че говориш на себе си. Че всеки път, когато си затвориш очите ме виждаш. Че всъщност не си ме виждал от три години.
-Сега разбирам. След малко ще си ги отворя пак и ще ми се плаче, нали?
-Позна.
-Мразя те. Мразя всичките сънища, които ме караш да сънувам. Те ми се подиграват.
-Заслужи си го.
-Знам...
-Събуждаш се... Май е време да се разделяме. Сбогом.
-До утре вечер. Обичам те.
mnogo nice naistina
ReplyDeletedamn!.
ReplyDeleteтова все едно че аз съм го писала...много е добро и същевременно много тъжно...
ReplyDeleteдобро!
ReplyDeleteInception inspiration? :)
ReplyDeleteНе, real life inspiration. =)
ReplyDeleteМинe, нe минe малко врeмe и го прочитам отново, адски ми харeсва (:
ReplyDeleteПрепрочитам го за кой ли път... много добро ;)
ReplyDeleteРазплака ме.
ReplyDeleteНастръхнах... невероятно..
ReplyDelete